В делтата на великата европейска река, на територията на България,

 В делтата на великата европейска река, на територията на България, Румъния, Украйна и Молдова, през днешния ден, както и преди 300 години, живеят невероятни руснаци, говорещи на староруски език и изповядващи православие от остарелия ритуал. Много хора у нас даже не подозират за съществуването им. Наричат ги староверци, старообрядци или липованци. Това са представителите на най-малобройната етническа група в България. Крепи се на вярата в Бог, само че и на загатна за превратното си минало, белязано от жестоки гонения и принуждение.

Село Бърдарски геран - столицата на банатските българи в България

 Татарица е част от Айдемир край град Силистра. Но със своите остарели, небогати, схлупени къщурки в характерен съветски жанр се отличава радикално от прилежащите села и махали. Разположено е на километър от Дунав. В предишното популацията му се е прехранвало най-вече с лов на риба. Твърди се че старообрядците, заселили се у нас, са потомци на донски казаци. Хората в Татарица обаче отхвърлят казашките си корени и избират да се дефинират като руснаци. Повечето, най-много възрастните, са религиозни и съблюдават прецизно каноните на остарялото православие. А то е изпълнено с табута и неразбираеми забрани. Напътствията за това по какъв начин да живеят и какво да вършат всеки ден от годината в детайли са разказани в свещените книги, съхранявани в селската черква, която е също в типично съветски архитектурен жанр.

 В нея се пазят и доста остарели икони, оставени от притежателите им, които са напуснали селото. Староверците са уверени, че Дяволът е на всяка крачка и ги дебне с изкушения. За да се преборят с него те се придържат към странни ритуали и се кръстят по 100 пъти дневно. Усещането, че са разнообразни и застрашени от изгубване сплотява тези хора и ги дистанцира от останалия свят.

 Въпреки това локалните с подготвеност приказваха искрено за живота и за вярата си. В предишното тук всяка къща била цялостна с малчугани, а мъжете ходели да си търсят булки в отсрещното старообрядско село в Румъния. Допреди години смесените бракове били табу. В наши дни Татарица се обезлюдява, младите късат с традициите, признават, че бедността и безпътицата ги карат да протягат ръка към чашката.

Повечето напущат, с цел да търсят прехранване другаде и се връщат единствено по религиозните празници, с цел да участват на службата в селската черква. А празничните им литургии не престават по цели нощи. Надеждите на дребното оживели староверци в селото са в децата. Тук към момента има малчугани, които поназнайват съветски, вървят постоянно на черква, образоват се да четат църковните книги, написани на старославянски и да извисяват кристални гласчета в църквата, по време на безкрайните служби.
 
Но кои са староверците, от кое място са пристигнали?

 Преди повече от 300 години по времето на Петър Велики в Русия настъпват религиозни промени. Предприемат се ограничения за бързата европеизация на страната. Привържениците на остарялото православие обаче се опълчват на измененията. Те афишират реформаторите за еретици, а себе си – за последните християни на Земята. Всичко обвързвано с „ новата ” религия, с напредъка и цивилизацията се възприема от тях, като дело на Дявола. Убедени, че настава ерата на Антихриста и че краят на света наближава, сред 1666 година и 1668 г.Хората отказвали да обработват земите си, обличали се в погребални облекла и нощно време се стичали към гробищата, с цел да пеят химни в очакване на Апокалипсиса. Други пък предпочитали да се самозапалят в домовете си. Надявали се такада се прочистят в огъня и да се причислят към Царството небесно преди настъпването на Деня на Страшния съд.Но и доста староверци били преследвани и хвърляни на клада от тогавашните управляващи. Предполага се, че в интервала сред 1672 година – 1691 година по този метод починали 20 хиляди последователи на античното православие. Затова руснаците, запазили остарялата си религия почнали всеобщо да напущат Русия. Руските староверци се разпръснали по целия свят. В наши дни огромни общности има в Съединени американски щати, Австралия, в Украйна, както и поделтата на Дунав на територията на Румъния, където и до през днешния ден откриваме доста съветски староверски селища.

Врата до врата

 В България се заселили две дребни групи. Едната се открила край Варна – в с. Казашко, което към този момент от дълго време се е трансформирало в изтъркана туристическа атракция за съветските летовници. А няколкото към момента живи дългобради старообрядци са се капсулирали в своята напреднала възраст, отказвайки да споделят с външния свят.

 Първите заселници липовани на Дунава живеели в тръстикови къщурки. Едва през XIX век са се появили първите къщи: дървено скеле се обличало с тръстика и се мажело с тиня, а след това още веднъж се було с тръстика. Отоплявали ги с печки. В години, когато скакалци унищожавали реколтата, локалните поданици стривали на прахуляк изсушена щука, смесвали я с настърган джулюн (воден орех) и от тази примес печели питки (лепьошки). Упоритите поданици на делтата били подготвени да понасят апетит, пожари и епидемии, единствено и единствено да им бъде разрешено да се молят по този начин, както са го правели прадедите им.

 И в наши дни те не престават да приказват на самобитен съветски език от XVII-XVIII век. Както и други съветски староверци, липованите се отличават с усърдие, блян към подреденост, акуратност, добра работа и почтеност, отрицателно отношение към алкохола и цигарите. Мъжете липовани не си бръснат брадите, носят ризите си незагащени, обезателно с колан, а националната носия (сарафан) си остава неизменимата пасхална женска одеждa. Единствено при старообрядците се среща така наречен лестовка – самобитен тип броеница, която се трансферира от молещия се. Сред липованите са съхранени допетровските традиции на съветската женитба, на Масленица (Сирна неделя), самобитни църковни празници. Основният страж на тези обичаи, несъмнено, е църквата, където се водят служби на староруски език. Към храмовете има летни учебни заведения, които допълват образованието на тези румънски учебни заведения, в които децата на липованите вървят по време на образователната година.

 Общо в Румъния (северозападна Добруджа, град Тулча, Сулина, Констанца) живеят към 30 хиляди липовани. Някои от тях са популяризирали Румъния по целия свят: да вземем за пример олимпийският първенец по гребане на кану и деветкратен международен първенец (през 70-те и 80-те години), а понастоящем треньор на националния тим на страната по този спорт – Иван Пацайкин, който е съветски липованин.

 Липовани живеят и в прилежащи области: украинската Одеска област (Килия и Вилково), Молдова (района Кагула), България (Южна Добруджа), а по неофициални данни броят им в делата на Дунав е към 100 хиляди индивида. Общността на съветските липовани в Румъния (официално наричана диаспора) е публично приета през 1990 година, тя открива взаимоотношения с съветските държавни структури, издава в. „ Зори “ и списание „ Китеж град “.

Кървавият път на тракийските мъченици

 Въпреки това, животът в новата, демократична румънска страна не е донесъл успокоение на липованите. Нелоялната политика на румънските управляващи към съветското малцинство и съветския език, икономическата рецесия, безработицата и новите риболовни правила на Европейски Съюз доведоха до всеобща емиграция на младежи в търсене на работа на Запад, главно към Италия, Германия, Англия, Испания. В Русия, за жалост, никой не идва. В резултат на това в този момент под опасност се оказва самата неповторима еднаквост на липованите. През последните години съветските междудържавни институции на нашите сънародници бият паника и засилват своите дейности. Бъдещето на липованската общественост към този момент остава неразбираемо.

Автор: Венета Николова

Инфо: www.pateshestvia.net